Алпийски клуб Еделвайс

 

В НЕПАЛ - ПОЧТИ КАТО НА ЕКСПЕДИЦИЯ 

  • Връх Пумо Ри и долината на ледника Кхумбо по пътя от Лобуче към Горак Шеп,

  • Връх Чоладзе и непалските паметни плочи на загиналите в планината шерпи,

  • Скалната пирамида на Еверест, гледана от мястото за туристически посещения...

През ноември 2008 година трима човека от нашия клуб решихме да посетим Непал и Хималаите в района на Еверест. Това решение бе по-скоро сбъдване на отдавнашна мечта, отколкото намерение за изкачване на труден и непристъпен връх. Целта ни бе да зърнем Еверест от близо и да направим изкачване на някой много по-нисък снежен връх, за да се почувстваме като на експедиция в Хималаите...  

За най-висока цел на нашето пътешествие избрахме Айлънд пик - Island peak  с височина 6189 м.н.в. Този връх бе вече изкачван от българи и за него има достатъчно информация. Айлънд пик се намира в непосредствена близост до страховитата южна стена на Лхотце и изкачването лесно може да се съчетае с преход до подножието на Еверест.

За информация на българите, които ще тръгнат към тази част на света искам да споделя, че подобно пътешествие разбира се винаги ще си заслужава, но там, в подножието на най-високия връх на земята, комерсиалността на местните хората засенчва силно красотата на хималайските върхове. Искрено се надявам чужденците идващи в България да не изпитват подобно чувство към страната ни...

  • Съставът на "експедицията" Ицо, Яна и Марто.
  • Връх Амадаблам, Яна и пътят към подножието на Еверест
  • Стената на Лхотце, която е с денивелация 4000 метра

За любителите на приключения, отправили се за първи път в тази посока, може би ще е ценна следната информация:

За сезон на пътуването избрахме ноември, който се характеризира с по-ниски температури, но и с по-ясно време. В планината всички дни бяха слънчеви, но въпреки това носете пухено яке със себе си.

Препоръчваме краят на активния туристически сезон, защото иначе е като на оживена градска улица с много прах и по-високи цени на хижите.

Всички разрешения за изкачване може да ги извадите на място в Катманду. Ако предварително се договорите с непалска туристическа агенция /дори тя да изглежда реномирана/ имайте в предвид, че след като пристигнете, местните могат да променят условията, така че да е необходимо доплащане...

До столицата на Непал - Катманду достигнахме със самолет на Гълф Еър , който излита от Истанбул.  Сега вече може да има и полет от София. Въздушният курс е на две части през Бахреин, където в зависимост от разписанието може да се нощува и яде за сметка на авиокомпанията. Препоръчваме ви този вариант, който е с обедно излитане от Истанбул.

Визите за Непал се издават на летището в Катманду. За целта носете паспортна снимка. Разрешението за изкачване на върхове над 6000 метра от вида на Айлънд Пик се изважда в Катманду. Може сами да придвижите този административен проблем или да ползвате агенция. Ние, като новобранци в това пътуване се набутахме с агентски услуги...

По изгодно е да ползвате местните банкноти, а не да се разплащате в долари или не дай-си боже в евро. В края на 2008 година Еврото в Непал бе при много лош курс. Обмяната на парите направете в Катманду. В планината курсът не е изгоден. Попълването на екипировката също направете в столицата. Пухените дрехи там са по-качествени и по- изгодни отколкото в България.

До подстъпите на планината удобно се пътува със самолет на вътрешните непалски линии. За района на Еверест изходен пункт е Лукла. За багаж над 15 килограма на човек се плаща допълнителна такса за самолета.

  • Така може да се снимате с Еверест от Калапатар
  • Яна и нашия шерп
  • Марто, малко преди изгрева, в началото на ледника на Айлънд Пик

Нашият маршрут в планината за аклиматизация бе Лукла, Пхагдинг, Намче Базар, Дебоче, Дингбоче, Лобуче, Горак Шеп, Кала Патар. Последното е име на петхилядна чучка, която е част от скално ребро водещо до седемхилядника Пумо Ри. Пътят от Лукла до подножието на Еверест върви по долината на река идваща от ледника под най-високия връх на земята. От Кала Патар Еверест се вижда като на длан. Този преход е може би най-посещавания в Хималаите, което не е голям плюс в активния туристически сезон... Изброените преди това места са имена на села с хижи и малки хотели, в които нощувахме. Ако сте тръгнали на трекинг, може да не ползвате носачи и да се храните във въпросните хотелчета - лоджии. В Намче Базар на височина от около 3400 метра останахме два дни за аклиматизация. Не пренебрегвайте този престой.

За изкачването на Айлън пик се върнахме до Дингбоче и продължихме в съседна долина затворена накрая от южната стената на Лхотце. До нея като малко джудже се намира и нашата цел връх Айлън Пик.

  • Последните метри до Айлънд Пик
  • По ледените склонове на Хималаите
  • Яна по пътя на катеренето към върха. По думите на изкачилите се, склонът изглежда стръмен само на снимките...

До базовият лагер на Айлън пик се прави двудневен преход от Дингбоче през селото Чухунг. Върхът от лагера се изкачва и слиза за един ден, разбира се ако сте добре аклиматизирани. Денивелацията е над 1200 метра, като повече от две трети от тази височина се изкачва по стръмна скална пътека. На думи може би изглежда лесно, но на мен ми бе много трудно. На около 5900 където започва ледника, нямах въобще никакви сили и се наложи Яна и Марто да слязат с мен обратно в лагера. На другия ден те успешно се изкачиха и благополучно слязоха от най-високата точка на Айлънд Пик.

Важна подробност при изкачването е намирането на пътеката между скалите в тъмното - от лагера е добре да се тръгне в един часа през нощта. Нагоре има два скални прага, които се заобикалят - първият от ляво, вторият от дясно. На местата за заобикаляне има флагчета. Ако тръгнете да ги катерите директно само ще хабите сили и ще се изгубите в тъмнината, както ни се случи на нас първия път...

Началото на ледника, върховия гребен, 6189 м.н.в.

След изкачването на Айлън Пик се отправихме към Джунглата на Непал. Между Катманду и джунглата в района на град Читлан два дни преминаха в рафтинг пътешествие. Последното си заслужава. Трасето за туризъм е по-трудно от това на нашата Кресна, водата през ноември е хладна, а неопренови облекла не се раздават, както е в България на Струма...

След рафтинга, атракция, която не трябва да се изпуска е слонското сафари сред крокодилите и носорозите на непалската джунгла.

Бивакът край реката за рафтинг и съседите от джунглата. Снимките на животните са направени от гърба на слона...

Нашето пътешествие през 2008-ма година заснехме на видео, което надявам се някога ще превърнем в двусериен филм.

С предварителна информация за тази хималайска история ни помогнаха планинските водачи:

С екипировка за пътешествието ни помогнаха:

 

Магазин за планинска екипировка "Стената"

 

 

 

Туристическа агенция "Одисея Ин"

 

 начало на статиите