Алпийски клуб Еделвайс

 

дОЛИНАТА НА СКАЛНИТЕ РИСУНКИ

история върху камък

Статия от второто изследване на пещерите със скалните рисунки при село Царевец през 1971 година.

Автори: Петър Трантеев и Боян Трантеев.

 

Скална рисунка на конник

Изображение на конник от масив Говедарника при село Царевец.

Скален надпис от 15-ти век от пещерите при село Царевец

Човек с копие и лък.

Скален надпис от село Царевец

Надпис, описващ татарско нашествие по нашите земи.

Скалните рисунки от село Царевец

Една от многото скални рисунки на елени.

Пещера от района на село Царевец

Трудно достъпна пещера в ридът "Говедарника". В скалната ниша има подпис "Христо Попов - 1799 година".

Графит на обърнат с главата надолу конник

Изображение на обърнат с главата на долу кон и конник...

Петър Трантеев - един от авторите на статията.

Петър Трантеев  /1924 - 1979 / е главния инициатор на организираното пещерно движение в България. Проучванията на пещерите край село Царевец през 1971 година, той прави заедно със сина си Боян.

Отдавна беше време да се проверят няколкото малки скални венци по лявата страна на Искъра, надолу от Мездра чак до гара Струпец. Целта на нашата малка експедиция беше да се види, дали там няма нещо по-голямо и по-интересно. Разполагахме само с единствено, но много ценно сведение: през 1962 г. М. Мичев открива, а през 1964 г. В списание „ Археология” (бр. 2) е отпечатана негова статия за скалните надписи и  рисунки при село Царевец, Врачанско. Търсейки причините за разселването на някои села в окръга, авторът попада на една малка пещера в масива Говедарника, южно от селото. По стените на пещерата той разчита 6 надписа и различни по големина гравюри на елени и знаци. Тъй като покрай или заедно с надписите няма никакви дати, М. Мичев прави аналогия с преписки  към ръкописната книга „ Златоустови и други слова” (1765 г.) и определя, че издълбаването на надписите е станало през 1762 г., по чумаво време, когато местното население е бягало от чумната епидемия. Автори на надписите са местни попове - граматици от околните села и манастири.

Интригуващо откритие, а почти никой не му е обърнал сериозно внимание! Много желаехме това да не са единствените надписи и гравюри, още повече, че наоколо има още много отвори на пещери. Нашето вълнение, когато пристъпяхме към отвора на 7 - метрова пещера, е лесно обяснимо: не са чак толкова много скалните и пещерните рисунки в нашата страна! Не беше трудно да се разчетат бързо шестте вече известни на М. Мичев надписа и да се разгледат гравюрите. Четири от надписите са тясно свързани с върлувалата някога чума, два са просто сведение за присъствието на притежателите им тук. Твърде много са гравюрите, изобразяващи елени. Най - големият от тях е красив като фигура, с изтеглено тяло, с хубави разклонени рога и клонки в устата и наоколо. Не липсват и много знаци, изключително известният Шишманов знак, слънчевият знак, розетка, много стълби. Издълбана е фигурата и на един от граматиците, обитавал тази пещера...

По неизвестни причини М. Мичев описва и разглежда в своята статия само тази пещерка и надписите в нея. А в останалите пещери? Двата и половина дни, с които разполагахме бяха твърде недостатъчни за това, което можахме да видим, разчетем или разгадаем. А пещерките и стените на Среднио камик и Говедарника са една голяма „изложбена зала” с десетки гравюри и писаници и не по - малко от 20 надписа (от които 6 съобщени от М. Мичев). Издълбани са предимно елени в различна големина (от 6 до 15 см дължина и също такава височина), но не липсват и гравюри на птица, конче, ловец (или боец) с лък, човек облечен с кжи, две други човешки фигурки, десетки слънчеви знаци, стълби в различни положения и наклони, вълновидни знаци, квадрати и кръгове с издълбани в тях различен брой дупчици.

Пещерките в Среднио камик и Говедарника са образувани от река Искър, отворите им са в 14 и 7 метровите му тераси, представени тук като латерални нива на неговите води. Поради това пещерите тук са малки, къси, нишеобразни или каналообразни, преминаващи една в друга, а някои соа допълнително дообработени от атмосферните води. Стените на всички с изключение на две - три, са сравнително чисти, само тук - таме гравюрите са повредени то атмосферните влияния и пакостници. Посещавани са, но новите подписи не са много и по чудо почти не се разполагат върху гравюрите.

В Среднио камик един твърде опушен пещерен комплекс съдържа много знаци и драсканици, чиято по - груба изработка издава като че ли една по древна възраст. До този комплекс в една по - високо намираща се пещерка разчетохме с голям труд четири надписа не изцяло: 

1) „ Ази Милко”;

2) „Ась брат Томе (или Тоне) писах и самите ги оходих...” - следват неясни знаци или година;

3) „ Да се знае каква е ... н. ера сторила”;

4) „да се зн ... глад пещер. л. р.”.

На едната стена издълбаните елени са удивително хубави. Два от тях имат абсолютна прилика с „кончетата” открити неотдавна в пещерата Топчика край с. Добростан, Пловдивско. На същата стена има нарисувани птица без крила, ловец и две други човешки фигури.

Говедарника е на 150 метра по на изток от Среднио камик. Там първо изследвахме една пещерка, отстояща на 10 метра от основата на венеца и на 20 метра от връхната му част. В миналото до там се е стигало с дървена стълба отдолу нагоре, ние направихме обратното с пещерна стълба. Цялата дясна стена на пещерата е стъргана с инструмент  - кирка, лопата или тесла. Какво е имало там  - рисунки на светци (икони), надписи или нещо друго - ще остане тайна за историята. Върху тази остъргана стена ясно личи зад порасналото вътре в пещерата дърво издълбано името Христо Попов 1799 и под него неясни знаци;  същият Христо се е подписал само с малкото си име грубо на още пет места наоколо. Чете се и името Василь. На чистата задна стена разчетохме надпис: „1865 наша милост монах ... (Исак?), а под него подпис, може би на турски,  като последният е във вдлъбнатина и извънредно чист. Останалата част от масива представлява девет пещерки или пещерни комплекси. Два от тях са свързани с по високо разположени площадки - тераси. Разчетохме и записахме не всички надписи. По - важните са:

1) „Пише Стоян Граматик от Бешовица коги учеше у духовника ...”,  а отдолу следва по стар подпис, от който се чете само: „ Аз ...” и следва твърде специален личен знак, означаващ може би Радо. На една от тераските открихме чудесно запазен надпис и рисунка на човек, държащ лък и копие:

2) „Беше сето бегаль от татаре, а тоа юнак бед весник собраше люди истане бе неки юнак имему Влко Дброслав”. Вдясно има друг повреден надпис, на който вероятно е изчукана дата:

3) „Писа Бею да се знае коги бегахме от ... арь стота седемнаесета ...най вестам (?)... владикам ... жит ...ка”. Вляво и почти наравно с човека с лък и копие друг надпис съобщава:

4) „ ане бегах ткоми даете харвъ” и малко по - ниско:

5) „ не боаше народ”. По стените на площадката има още надписи, повредени от атмосферните влияния, като един от тях се чете:

6) „ Писах по (п) Драгуль от село Влашко (сегашно Царевец) когиш ..ехме ...”

По-надясно от двете горни площадки, почти в основата на венеца, по стените наоколо и по ръбовете на една ниша има множество гравюри и драсканици. Един от надписите ни смая:

7) „ Пише Стоян  брато ми коги беше господар живодер на Влашко” . Излиза, че тук са се крили хора не само от чума, но и от глад, от татари, от господари. И не само през 1762 г., а в различни години.    

Недалеч от последния надпис, по ръба на следващата ниша има няколко хубави гравюри на конници, единият от които е издълбан наопаки. Конниците държат в ръцете си поводите на своите животни. Има издълбани детайли от самите коне, като че ли художникът най напред е опитвал как ще бъде най - добре... След тази ниша следва пещерката, изследвана от М. Мичев; тя е и последната от двата масива, която съдържа надписи и гравюри.

Далеч сме от мисълта да правим научно изследване в една област на нашата история, в която трябва енергично да се намесят специалисти. Ние само допълнихме с някои данни изследванията на М. Мичев с няколко разчетени надписа, установихме, че имената на подписалите се граматици са не по - малко от 12, като един от тях е „духовника”. Освен това може да се каже, че едва ли има у нас ръкописно евангелие или друга църковна книга с толкова много приписки, колкото „приписки” има тук, по стените на малките пещери, толкова много елени - едно от обичаните от народа животни, - толкова много кръстни, магически и подобни знаци.

Тук продължително време са живели хора, граматици, оставили са своите подписи, а с тях своят човешка мъка. Тревожи ни съдбата на това, което те са оставили - една тъжна история върху камък, която трябва да бъде запазена. Час по - скоро трябва да се намесят Институтът по история, Институтът по български език, Институтът за паметници на културата, Министерството на горите и опазване на природата, Комисията по защита на природата при БАН и с общи усилия да се направи възможното не само за детайлно изследване на комплекса, но и за неговото запазване. Всичко в него е абсолютно достъпно за пакостници и иманяри.

Публикуването на откритите гравюри и надписи ще предизвика интерес и има опасност към тази история върху камък да посегнат пакостни ръце!

 

Автори:

ПЕТЪР ТРАНТЕЕВ

БОЯН ТРАНТЕЕВ

1971 година.