Алпийски клуб Еделвайс

 

дОЛИНАТА НА СКАЛНИТЕ РИСУНКИ

Изследване на старинно наскално изкуство от долината на река Искър

 

Изображение на човек с лък - скална рисунка

Човешка фигура с лък.

 

Скални фрезки от района на Царевец

Символ с неизяснен характер от пещерите при село Царевец.

 

Скална рисунка на човекоподобно същество - долината на река Искър при село Цареве.

Човекоподобно същество с маска ??? от пещерите при село Царевец.

 

Соларен знак - скална рисунка от село Царевец

Соларен знак.

 

Скална рисунка на човекоподобна фигура

Човекоподобна фигура от района на село Царевец.

 

Скална рисунка на елен от  района на село Царевец, Мездра

Изображение на еленова глава.

 

Скален графит на елен

Най-голямата рисунка на елен от пещерите при село Царевец. Изображението е високо около 60 сантиметра. Повечето нарисувани елени са с височина от около 10 - 15 сантиметра.

 

Скален масив на Говедарника

Скалният масив в местността Говедарника.

В по-следващите редове публикуваме статия, посветена на рисунките при село Царевец, която е като отчет на една от изследователските експедиции през 80 -те години на миналия век. Статията е написана от Георги Антонов - един от най-активните изследователи на българските пещери, който загива при една от своите експедиции.

Южните склонове на хълмовете Средния камик и Говедарника, намиращи се в землището на село Царевец, Врачански окръг са отсечени от течението на река Искър. В четиридесет метровите откоси, съставени от окарстени скали в зоната на постепенния преход между варовити пясъчници и варовици от горнокредна възраст са образувани около 30 малки пещери и ниши. Повечето от тях са разположени близо до алувиалната тераса на реката, но някои са на 20-30 метра височина. Подобни пещери има и в откосите на съседните хълмове, прорязани от реката, но в тях не са открити следи от човешка дейност.


В при входните части на пещерите и нишите на Средния камик и Говедарника са врязани многобройни графити, между които има няколко десетки надписа от XVI-XIX век и няколкостотин изображения. Първоначално част от графитните изображения и надписи от една от пещерите на местността Говедарника са публикувани през 1964 год, а през 1971-1972 година спелеолозите Петър и Боян Трантееви съобщават за наличието на изображения и надписи в почти всички пещери. Не веднъж е отбелязван интересът, който заслужават тези пещери.


Всички споменавания на годишното време в надписите посочват пролетни дати, а един разказва, че в неделята след Великден било намерено някакво лечебно растение... Това дава възможност да се предположи, че през XVI - XVIII век тук се е практикувал един забравен пролетен обред, свързан с търсенето на "биле", Той се е предшествувал вероятно от ритуална инкубация в пещерите, за което, може би, говорят силно опушените сводове на някои от тях, включително и на такива, които са неудобни за постоянно обитаване.


В желанието си да даде първоначален тласък на изследването на тези паметници на старинното наскално изкуство Спелеоложката секция на НЕК (научен експедиционен клуб) реши да се заеме с тяхното документиране. То включва картиране на двата скални венеца и на всички пещери и ниши в тях, копие на рисунките, знаците и резките от изкуствен произход, описание на изобразителната техника, фиксиране на изображенията върху картите на пещерите и фото документация.

* * * Бележка на автора на настоящия проект: Горепосочените снимки и скици от тази експедиция до този момент не са открити от нас! Възможно е те да са ползвани от М. Аспарухов в неговия труд "Средновековни графити от северозападна България" писан през 1984 година.

Между другите изображения особено интересно е представянето на кола в план (погледната отгоре или отдолу), докато четирите и колела са визирани сякаш отстрани. Това е типично праисторически изобразителен похват, характерен в Евразия за ранните индогермански племена.

Изображенията са линеарно-контурни и са врязани в относително меката варовикова скала по стените, сводовете и около входовете на пещерите и нишите. Някои от графитите са разположени на трудно достижими места и в неосветените части на пещерите, от което може да се направи най-общия извод, че за техните творци по-важен мотив е бил самият акт на изобразяването им, отколкото желанието тези творби да бъдат разположени на място, удобно за оглед от другите хора, а и от тях самите. Тоест, авторите на скалните рисунки са били движени по-скоро от култови, отколкото от чисто художествени подбуди.


Дебелината, дълбочината и очертанията на среза на линиите, които съставят отделните изображения, техният стил и художествено майсторство силно варират при различните графити. В по-голямата си част това са единични изображения и въпреки, че често са разположени близо едно до друго, без да се застъпват, само в единични случаи можем да ги свържем в определени композиции.


Налагането на изображенията едно върху друго се среща много рядко. Анализът на единствения проучен по-внимателно за сега палимпсест, този на лявата страна на пещера №7, показва, че там най-фините и тънки линии са най-стари, а широките и най-груби резки са най-нови. Прави впечатление, че в случаите, когато се съчетават рисунките с надписи, надписите са врязани след рисунките.


По своя характер графитните изображения от Средния камик и Говедарника биха могли, до известна степен условно, да се подразделят на фигурални /зооморфни/ антропоморфни и абстрактни.

 

ЗООМОРФНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ: Най-голяма част от тях заемат изображенията на елени, сърни и коне, често в комбинация с конници, срещат се отделни изображения на птици. Едрите копитни животни са представени чрез линеен контур, винаги в профил, в ход или в бяг най-често на дясно, като в някои случаи главата е обърната назад .
Степента на реалистичното представяне на действителността варира силно - от напълно точни контури с висока художествена стойност при някои от конете - до схематизирани, придобиващи значението на символ, изображения със силно нарушени пропорции при рисунките на някои от елените.
Размерите им са от няколко сантиметра до няколко дециметра. В изображенията се забелязват някои елементи на стилизация, които са характерни за тюркското наскално изкуство от Сибир, Централна и Средна Азия, за графитите по каменни блокове от прабългарските крепости край река Дон и в Приазовието и от много старобългарски центрове като Плиска, Преслав, Мурфатлар и др. Между тях трябва да споменем непропорционално издължените тела и шии на животните, двойно П-образната форма на някои от тях, аркообразно хлътналата линия на корема на други, защриховането на туловищата на някои елени с вертикални и ромбоидно-пресичащи се линии, V-образното представяне на еленските рога, с разклонения във формата на рибена кост, предаването на копитата чрез триъгълничета или чрез 2-3 чертички, събиращи се в глезена и други.


Както е известно, у тюркските народности, издрасквания на изображения върху скалите на свещени места е носило ритуален характер, а специално за изображенията на коне и елени се приема, че са обслужвали култа към слънцето. Наред с многобройните животински изображения, сътворени със схематичните елементи на традиционната тюрко-българска стилизация, намират се и такива, които чувствително се отличават от тях по стил и техника. От една страна можем да посочим врязаните с много тънко острие изображения, които поразяват с финеса на очертанията си и своя първичен, може би праисторически реализъм, като например "бременната кобилка". Подчертаването на издутия й корем посредством защриховане с ромбична мрежа ни насочва директно към репродуктивната магия.


АНТРОПОМОРФНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ: Човешките фигури са пределно схематизирани и са предадени с някаква детинска наивност и непохватност. Това е почти универсално явление в примитивното изкуство, което се забелязва и при всички старобългарски графитни находки.
Някои от хората са показани с копия, други - стрелящи с лък. Конниците са многочислени. В отделни случаи, като например "коленичилият стрелец" главата е заострена нагоре, както в много от древно тюркските антропоморфни стели. Главата на друго човешко изображение е представена с късо подстригана коса, по начин, познат от Плиска и Сибир.

 

АБСТРАКТНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ: В и около пещерите на Говедарника и Средния камик са разпръснати множество знаци, може би най-много са кръстовете, някои от които са недвусмислено християнски. Многобройни са кръстовете вписани в кръгове, които са били соларни символи за тюркските народи, следователно и за прабългарите, у които още преди приемането на християнството са служели за грънчарски и каменоделски знаци и навярно за родови символи. Представена е почти цялата гама на соларните знаци; кръгове с вписани няколко радиално пресичащи се линии, кръгове, от които лъчеобразно излизат такива линии; така наречените "розетки" - малки дупчици, от които излизат многобройни линии във всички посоки; кръстосващи се в една точка линии и други.

Считаме за особено важно откритие на нашата експедиция намирането на така наречената "затворена свастика" на свода на една от малките пещери. Териториалното разпространение на този знак, особено върху неподвижни обекти, отговаря на границите на Първата българска държава, а неговата поява е свързана по време, може би с наличието на християнската религия. За негов хронологичен еталон се приемат находките от Кръглата църква в Преслав.
 

Тук се среща "мрежи" с правоъгълни и ромбоидни клетки, както и такива, съставени от произволно пресичащи се или дори криволинейни резки. Някои от правоъгълните мрежи имат по една или няколко дупчици във всяка клетка, а на други е изстъргано всяко второ квадратче подобно на шахматна дъска.
Фактът, че на един от горните върхове на няколко от "шахматните дъски" има орнаментални израстъци или животински глави, ни напомня за Магурата, където имаме фигура съставена от животинска глава, прибавена към една "шахматна дъска".


Въпреки посочения паралел на "шахматните" дъски от пещерите при Царевец с тези от Магурата, склонни сме за сега да виждаме в наличието на множество различни "мрежи" по-скоро една прабългарска, отколкото местна традиция.


ФИГУРАЛНИ КОМПОЗИЦИИ: Между малобройните комбинации от Фигури, които могат да се свържат със сигурност в композиции, следва да се посочи едно стадо от елен, заобиколен от три кошути и срещата между два конника, в която виждаме толкова рядко срещаното в петроглифите изображение на земната повърхност. Интересна комбинация между фигурална рисунка и абстрактно изображение представлява вертикално защрихования елен със залепен на гърба му обърнат нагоре прабългарския знак "лък", познат от Плиска и други находища. 

На настоящия етап от нашето проучване считаме, че имаме достатъчно основания да направим следните предварителни изводи:

1. Малка част от графитните изображения от пещерите, врязвани обикновено с много тънко острие и запазени в по-защитени от атмосферни влияния повърхности, са носители на една праисторическа традиция, която би могла да се препише на пред славянското население

2. По-голямата част от запазените тук графитни изображения имат ясно изразени старобългарски и тюркски стилови елементи. Вероятно изобразителната дейност тук е била най-активна по време на Първата българска държава.


3. Ако бъдещите проучвания потвърдят предположението, че по-голямата част от изображенията и знаците са сътворени по времето на Първата българска държава, то в пещерния комплекс при село Царевец ще трябва да виждаме най-голямото компактно находище от произведения на старобългарското наскално изкуство.


4. Доколкото за сега няма открити никакви убедителни преки доказателства, потвърждаващи изказаните по-рано предположения за съществуването на пещерен манастир от XIV до XVI-XVII век и изхождайки от идейния заряд, стиловите особености и местоположението на повечето изображения, както и от тяхната многобройност, допускаме като работна хипотеза, че по тези места активно е функционирало голямо прабългарско пещерно светилище. С течение на времето под влияние на разширяването на грамотността, то се е превърнало от обредно място за врязване на култови графитни изображения и знаци в своеобразна каменна "летописна книга" на селото.


5. Някои от тюркските художествени елементи, например защриховането на телата на животните, V-образното представяне на еленските рога във форма на рибена кост и други, са много по-силно застъпени тук, отколкото в Плиска, Преслав и другите центрове на Първата българска държава в североизточния район на Балканския полуостров.

7. Застъпването на такива тюркски стилови елементи в по-голяма степен тук, отколкото в другите старобългарски центрове, позволява да предположим, че представителите на един прабългарски род, запазил най-добре азиатските древнотюркски традиции в изобразителната дейност, са били заселвани последователно по стратегически най-важните участъци на границите на Първата българска държава или че тези стилови елементи са били свързани по-здраво с езическата култова практика на прабългарите, отколкото с предимно светската простонародна изобразителна дейност, следи, от която намираме по каменните блокове на старобългарските крепости.

Автор: Георги Антонов, 1980 година.

 

 

Из "Алманаха на българската спелеология"

"Георги Антонов е роден през 1943 г. Той бе една нестандартна личност в спелеоложките среди. За него Ал. Грозданов споделя: „Мечтата му е да учи история, но шансът го прави студент по икономика. Историческите науки обаче, остават негова страст до последния му ден. Откритията на наскалните рисунки по Искърското дефиле и научното им обяснение, които в най-значителна степен дължим на него, доказаха че университетската диплома не е винаги задължително условие да бъдеш уважаван авторитет в науката. Той кореспондираше със световни величини в наскалното изкуство (Акад. Окладников, проф. Анати, проф. Маис). Заедно с Ал. Стрезов в крепостта Траянови врата (до с. Ветрен, Пазарджишко) по описание намират затрупана галерия, която води към реката. След разчистване на входа, влизат, докъдето е възможно, и я картират. Взима активно участие в документирането на Кипиловското кале, осъществено чрез НЕК-ЮНЕСКО по договор с Института по паметниците на културата, както и в други подобни прояви. Той бе инициаторът на неофициалната среща на „академици“ с Тур Хеердал, след находчиви ходове (за да разбере програмата му), в типичния за него стил. Жоро участва и проучването и картирането на редица български пещери, както и международните експедиции на клуб „Академик“ - София в Украйна и Великобритания.


За съжаление, загина през 1981 година, при проникване в сифона на пещерата „Попов извор“ до с. Боснек и остави много неосъществени идеи. Към наследството, което ни остави, трябва да прибавим и доклада – „Изследвания на пещерите светилища в България. Опит за историография“, изнесен на ІІІ-та Национална конференция по спелеология 1979, чийто сборник с доклади за съжаление не е отпечатан. За сметка на това видяха бял свят впечатляващите му работи: . Antonov, G. 1977 Sacred caves in Strandza Moautain. – In: Proceedinnngs of the 7-th International Speleological Congress, Sheffield:2-5.и Антонов,Г. 1981.;

Някои изводи от разпространението на пещерите светилища по нашите земи. Сборник доклади от Научно-практическа конференция по туризъм, алпинизъм, ориентиране, пещерно дело и защита на природата, 4-6 май 1979, Русе."

Информацията за Георги Антов е написана от Иван Личков и е публикувана в "Алманаха на българската спелеология" с автор Алексей Жалов.