Темата за Ботев и неговата чета е широко разисквана в българската изследователска литература. Първата светлина върху събитията от „Ботевото време“ хвърлят част от оцелелите четници, които след Освобождението пишат своите спомени. Макар и преки участници, разказите на отделните четници за едни и същи събития не винаги съвпадат.

Друг важен извор са записите на първите изследователи на Ботевите герои, които документират разкази на съвременници. За съжаление, на места тези разкази са поукрасени от авторите и не винаги се отличават с висока степен на достоверност. Такъв е и случаят с първия биограф на Ботевата чета - Захари Стоянов, който създава своя труд въз основа на разкази на оцелели четници, сред които е и Никола Обретенов. В своите спомени Обретенов впоследствие е критичен към „някои преувеличения“ на Захари Стоянов, чието истинско име е Джендо Джендов от село Медвен.

Така още в самото начало на Ботевата история възникват множество легенди и неточности, които по-късно водят дори до остри спорове между изследователите.

По тази тема братът на Христо Ботев — Кирил Ботев, който като участник в четата е заловен от турците и изпратен на заточение в крепостта Акра в интервю към края на своя жизнен път посочва:

"Да седна да опровергавам и влизам в спорове, значи да претоварвам старостта си с нови неприятности. Истината сама се грижи за себе си - тя ще се наложи и всеки, който се подиграва с нея ще бъде заклеймен.

В това ме уверява всеки изминат ден - колко басни, разказани от Захари Стоянов, Иван Клинчаров и други са вече опровергани от други по-добросъвестни изследвачи."

Цитатът е откъс от книгата на Александър Бурмов „Христо Ботев и неговата чета“, страница 227.

Кирил Ботев след Освобождението е виден военен командир и участва в Сръбско-българската война (1885), и Балканските войни (1912–1913). Доживява почти до средата на XX век.

Ако се интересувате от Ботевата история, препоръчваме да започнете своето четене най-напред с разказите на отделните четници. Те са поместени в издания като:

• „Спомени по българските въстания“ — издадена десетки години след събитията от единствения оцелял пряк свидетел на Ботевата гибел Никола Обретенов. Част от написаното от него впоследствие е подложено на сериозна критика, но преди да се запознаете с нея, е важно първо да прочетете самия Обретенов.

• „Ботевите четници разказват“ (1975) — сборник с разкази, събрани и селектирани от Никола Ферманджиев.

• „Христо Ботев и неговата чета“ (1974) — изключително ценен сбор от документи, информация и анализи на Александър Бурмов.

• „Четата на Христо Ботев“ (1985) — сборник от изследвания, обединени от Николай Жечев.

Още интересни статии по темата могат да бъдат открити и в изданието „Ботйов лист“.