Биография на Янко Боянов из град Pyce от четата на Хр. Ботйов.

Янко Боянов, роден в Горна Оряховица, Търновски окръг 1848 год. от родители българи, православни. Баща му Бони Сидеров, майка му Анастасия Николова. От всичките му братя и сестри, които еимал отнапред останала една само жива, на име Oпимnиaдa, монахиня в Арбанашкия девически манастир "Св.Николай".

Първоначалното си образование е следвал в родния и град. После е постъпил в Петропавловския манастир¹ при Лясковец (в ръкописа леаковиц) Търновски окръг, за да се научи на духовно учение в 1862 год. по поканата на своите братовчеди х. Теодосий и х. Йоасаф², които са били настоятели на манастира в онова време, т.е. игумен и иконом.

През м.юни в 1862 год. се събраха въстаници в манастира с цел за освобождението на България, тъй нареченото тогава Габровско въстание³ (кипитишово въстание) по вдъхновението на покойния Г.С.Раковски, който в онова време беше организирал легия българска в Белград Сърбия. Когато се бомбардирвал от турците града Белград, но по неодачията, за да мине Раковски с легията си в България да дигне въстание, събраните в манастира юнаци една нощ под водителството на х.Йоасаф и х.Ставри Христакев⁴ заминаха за в Капиновски балкан и се разпиляха. Някои от тях хванаха Турското правителство и ги затвориха в гр.Търново. След като хванатите въстаници открили, че се събирвли в манастира с буктовническа цел, тогава турското правителство прати около 20 заптии под предводителството на тогавашкия бюлюкбашия Алимаа и обсадиха манастира. На 23 юни 1862 год. изловиха калугерите всички и между Янко Боянов и ги откараха в гр.Търново и ги затвориха по отделно в разни зандани, а Янко Боянов е бил заедно с отец Харитон, които после ги испитвали за целта на въстаниците между тях и Янко Боянов е бил изпитван от страна на Алимаа, за да обади кои са били въстаниците поименно, но той, предварително му било казано от монасите да не обажда нищо, ако ще би дa го убият, затова и отказвал категорически, че не е виждал никакви въоръжени в манастира, през всичко, че е виждал въстаниците. За това отказвание му е било ударено 5-6 плесници.

На 28 юни бил пуснат той и двама от калугерите, именно х.Макарий и отец Харитон, а неговите братовчеди х. Теодосий⁵ и х. Йоасаф⁶ били изпратени на вечно заточение в Диарбекир, обвинени като главни виновници за въстанието. След това Я.Боянов му дожаляло за братовчедите си и които ги нямало вече и напуснал манастира и отишел при баща си в Оряховица. В същата нея година през декември баща му умрял и останал сираче без баща и майка, тъй като майка му умряла две години по-рано — 1860 г.

В 1863 год. пролетта заминал за в Румъния с други другари,за да си търси щастието там и да живее свободно, защото е мразел турците след затварянето му в Търново. Заселил се в Турну Мъгуреле и се заловил на занаят немс[к]и шивач [в свидетелство, издадено от Т. Мъгуреле - "немски шивач"] при един мaйcтop.

През 1866 год. пролетта се завърнал в родния си град, за да се види със сестрите и да види дома си, но тогавашните чорбаджии го заловили за даждие царско и някакъв си запис, останал от баща му да плаща. За това му [в]зели пасапорта да не се връща в Румъния обратно и бил принуден да остане в гр. Търново. През началото на есента като не можел да живее охолно [в] тази земя, [в]зел пасапорт от един cвoй братовчед и чрез него заминал за в Румъния гр. Галац, а от там обратно в Турну Мъгуреле. В 1867 год. в началото се издаде една брошура на български под название "България пред Европа", в която брошура се говореше за тогавашното положение на България и се изискваше подобрението на български народ. След брошурата наскоро се издаде и мемоар, в който изискваше автономни права от султана турски. Тези и тем подобни политически манифестации раздвижиха тогавашното българско общество и в турската страна и в Румъния и пр.

Захвана да се говори, че ще има бунт или война против Турция за през нея година. Я.Боянов като надъхан с образа против турското владичество, през месец март заминал за родния си rpaд разпродаде каквото имаше бащино имущество. Разплати си дълговете царски и се раздели [с] брат си, със сестрите си, кому колкото се падаше дела, за да може да има свободна ръка в предполагаемите бунтове и се върна обратно в Румъния.

През същата 1867 год. Филип Тотю войвода и П. Хитов преминаха в България от влашка страна с чети въстанически. През месец май известието стигна и в Турну Мъгуреле⁷ и веднага [за]почнаха да организират чета и тайно под предводителството на Васил Ганчеолу⁸   от Плевен родом - Тодор Ходжов⁹. Янко Боянов не закъсня да се запише в тая чета, при всичко, че е бил съвсем младеж. Той си накупил каквото му потрябвало - пушка, нож, пищови, патрони и други потреби, както и дрехи. Всички тия разумява се със свой пари, взети от бащиното му имущество. След като се приготви четата, която [се] състоеше [от] около 35 души, един ден по пладне беше към край на месец май, не помни датата, излязоха из града въоръжени и една талига с разни военни предмета. Слязоха край реката Олта зa към Дунава и от тамо да преминат към турския бряг на село Осмор и после към Балкана уж. Но в това време бяха застигнати (от] влашка жандармерия около двайсет души под предводителството на един околийски началник и предложи да се върнат обратно в града Турну Мъгуреле. Четата да не минава през границата, защото имало строга заповед от министерството румънско. В противен случай имали заповед да стрелят подир четата, ако минава Дунава. Четата протестира, но няма кой да чуе. Върнаха четата в града и обезоръжиха и [я] разпуснаха. Така излезе този пpедпoлaгaeм поход.

В 1868 г., когато минаха Х.Димитър и Стефан Караджа с дружината си за в Балкана в Турну Мъгуреле стана ново раздвижение между хъшовете. Сториха намерение да минат зав България, но нямаше предводители. Васил Ганчеолу и Тодор Ходжов бяха интернирани в Курте де Аржеш от влашкото правителство. Яви се някой си Димитър Самоковлия бивш войник от сръбската войска, но по нямание средство, а и влашкото правителство затвори границата и взе и интернира тогова-оногова от хъшовете [във] вътрешността на замята си. Към края на 1871 год.  учреди се комитет и в Турну Мъгурелес цел спомагателна за въоръжени чети, когато се намери удобни случаи да минат за в България.

Между това и Я.Боянов се записа в комитета и закле се според устава комитетски и вписал ежемесечни влогове. Комитетските членове бяха Петър Мишайков¹⁰ председател, Данаил Попов¹¹ член-касиер, а Кръстю Лалов, Цоко Петков, Георги Гачев, Марин Теодорович и още неколцина бяха членове. С приключението Арабаконашко, когато се обра пощата между Орхание и София през 1872 год. есента, действията на комитета се преустановиха временно, понеже и Любен Квравеяов избяга из Букурещ във вътрешността на Румъния, затаен в някой град. През 1874-[18]75 год. Я.Боянов постъпил на служба в Телеграфопощенска станция в Ислаз, но по размествание, което стана с него, а в това време иэбухна въстанието в Херцеговина, той напусна длъжността си от телеграфа. Защото беше се заговорило, че ще се организират чети, за дa минат в България да дигнат бунт. Също беше дошъл Панайот Хитов по това време в Турну Мъгуреле, но не можа да стане нищо по причина, че нема нищо приготвено, а в също време беше късно време, зимата наближаваше и остана за идущата пролет.

Пролетта 1876 год. захвана се приготовление, каквото можеше. Между това и Я.Боянов си приготви войнишки дрехи, купи си револвер, патрони и др., а пушкав парахода, но и още не беше известно кога ще минат и с кой войевода.

Въстанието избухна в България и приготовленията захванаха по-енергично. Най-после съобщи се на приготвените [за] заминаване за в България, че войводата им ще бъде Христо Ботев и че ще минат с парахода "Радецки" уж през Сърбия и затова си [в]зеха билети за по-нагоре и който има пашапорт ги подписаха кой за в Кладово, кой за Турну Северин и пр. След като си сне портрета [добавка над реда], 16 май 1876 год. в неделен ден беше, съобщиха на ония, които щяха да минават, да слязат на скелята, защото параходът „Радецки" пристигва. Всички се[в)зеха[уни]формени дрехи и др. неща в бохчи вързани. Нещо около 40 души. Някои с файтони, някои по-долу и слязоха на скелята.

Беше късно вечерта 9 часа европейский. Параходът пристигна и всички навлязоха, а пушките и другите неща военни бяха в сандъци и се внесоха в парахода. Параходът замина нагоре, все няколко другари от Корабия, също и от Бекет се качиха доста много юнаци. Щом замина Бекет, дади се знак отстрана на войводата да бъде всеки готов и щом пристигнаха близо до Козлодуйски бряг, дади се заповед от войводата Христо Ботев да се въспре паходът набрега Козлодуйски. От тук се въоръжиха всички и преоблекоха [уни]формените си дрехи и излязоха на брега по една дъска спусната от парахода. Дружината взе пътя към Балкана. Като се отбиха от дружината няколко души, извадиха  няколко коня от с.Козлодуй и в една кола [за] поставяние някои и други неща.

Вечерта къде селото Алтемир стана първото сблъсквание с турската потеря около един час и после се преустанови стрелбата, защото беше мръкнало. На сутринта 18 май настигна турска потеря голяма над селото Борован в гората, състояща от башибозуци, черкези и заптии. Начна се бой от всяка страна и дружината стреляше върху турските потери, докато стигна Милин камък на селото Баница. Тук трае цял ден боят до смръквание. От дружината паднаха около 30души мъртви и ранени и конете се разбягаха. От турците колко са паднали мъртви и ранени не се знай. Турците, които бяха откъм южната страна наредени неволно стана ново сражение между дружината и турците, от което дружината излезе победителка като разпръсна турците и си проби път эа към Стара планина.

Дружината пътува нея нощ по месечината и стигна сутринта на 19 май на Веслецкия баир в гората между лозята врачански. Там си отпочина него дeн дружината и се донесе храна и питие от овчарите без да я закачи някоя потеря. На вечерта тръгна дружината за към Балкана. Сутринта на 20 май застигна на въстог от Враца в Челопешкия балкан, къде часа 10 пред пладни турски потери от башибозуци и войска редовна, търновски табор. Начна се ново сражение, от което се оттегли отбранително на един висок връх наречен Крушевец. [В] местността сражението следва цял ден до мръквание и в него сражение, надвечер удариха войводата Христо Ботев, случайно в главата над дясното око и падна мъртав на земята без да проговори нещо. Книжата, оръжието му и телескопа взеха се от него. Като се взе от него прощално целувка от другарите и се насече храсталак зеленина и се положи върху него. След това дружината наскърбена до крайност събра се в куп и тръгна восточно къдо реката Искър. В това сражение паднаха около 20 мъртви, от турците не се знае колко,  вероятно, че по-мноrо ще бъдат убити.

През нощта стигнали под едни високи канapи, наречени Палици. Там една чешма имало и пили всички. После седнали на почивка около чешмата и задрямала, понеже били убити за сън от неспане, но изведнъж се зачуло гърмел от пушки на разсъмвание и [в]сички скокнали на крака и сражението се начна из ново. В това сражение много другари паднаха мъртви, между които и храбрият Перо Македонский.

Дружината потегли към Искара като стреляше къмто турците. Щом стигна срещу течението на Искъра, на отсрещния бряг, срещу Лютиброд се вижда многобройна турска вoйcкa, която стреляше върху дружината.

В това време Я. Боянов решиха се 20-тина другари да излязат отгоре над канарите, за да завземат по-добре позиции. Но канарите бяха много високи и тръгнаха срещу течението на Искъра, за да намерят по-нисък изход. Беше къде пладне, местността много стръмна и урвеста. Пекът беше страшен до немой кьде, сърцето им гореше от жажда. Между това от една страна турски куршуми, а от други страна от кози, които се бяха изплашили от гърма и бягащи разбутват камънаците и се образува едни цял ураган от камъни, които летяха надолу из урвата и не можеше да мине человек и можеше да бъде убит от камънаците.

Така Я. Боянов се възпрял до един дънер на едно дърво, за да си отпочине малко и да се укрие от куршумите и камънаците. В това време тръгва напред, за да стигне другарите си и излязъл над канарите nри едно пo-ниско място. Тук той не можал да види от другарите си никого, а чувал гърмежи далеч зад къде Искъра от останалите му другари,  които биле съвсем разбити. Той тръгнал из канарите навътри да търси другарите си. Посрещнал един чобанин, когото попитал за другарите си, а той му казал, че заминали напред. Поискал вода от чобанина, но му казал, че нема, защото и той избегал от селото си от страх с добитъка си. Най-после Я. Боянов тръгнал напред из тоба каменлив и урвест пустинак. След преминавание няколко урвести и каменисти баири стигна една кошара и се въспре около нея, за да чака да дойдат чобаните, но никой не се явил. Внея нощ легнали спал сам в колибата.

На сутринта 22 май като седеше около кошарата да чака, ненадейно се зададе човек въоръжен, който е бил от другарите му - Юрдан Кършовски от Елена¹², който се бил изгубил след битхата на Искъра. На 22 май се намери с още един дрyгap на име Илия Видов от Карлово¹³ и така и тримата се въртели около тази местност с намерение да видят някои от чобаните, чрез когото да могат да узнаят за участта на дружината и да изискат храна, защото и трите дена са се хранили със сурови гъби, киселоч и шушан и пр., а вода са пиели от една бара от дъжда, защото изворна вода нямало по тая местност.

След като се съвещавали накъде да отидат - за към Сърбия, или за вътре в България, спуснали се надолу към Искъра с направление къмту Черепишкия манастир. По пътя си, вървящ надолу, настигнали едни колиби. Там се отбили от една от къщите и хазаинът на къщата ги посрещнал като българи със страх като не е виждал подобни въоръжени човеци. Разправили му какви xopa са и му искали храна да ги нагости. Хазаинът веднага изпълнил желанието им. Донесъл две поти кукурузник, едно бакраче с мляко и в няколко минути било изтребено всичко от глад. Пили и чиста водица. Попитали хазаина за yчacттa на своите другари и той им разправил, че преди три дена били преминали през реката Искър около 50 души от другарите эа къмто Мургаш планина. Понеже къщата беше край голям път, не беше възможно да останат там вечерта, затова заминаха напред, на един горист връх, гдето имаше кошара, според показанията на хазаина. Вечерта пристигнаха в кошарата. Чобанинът ги прие гостолюбиво, но недоверчиво, като в мислел, че може да бъдат шпиони от турска страна, понеже дружината била гостувала на тази кошара преди три дена.

23 май заминали напред. Стигнали друга кошара. Там двама старци народни българи завели ги на лозето си в колибата и ги нагостили. Cлeд като им дали и още храна за път и ги повели, за да ги прекарат през Искара за през по-безопасно място. Тези същите двама българи били превели една вечер дружината. Искърът беше придошъл до една степен, то eдвa с труд се прегази. От благодарност на тези добродушни xopa Я. Боянов им даде осем лева румънски. Оттам си [в]зеха пътя за към Мургаш планина. Восточно тук из планината, незнающи местността се губили, гладували и страдали noд непрестанните дъждове, докaтo стигнали до къде ceлo Врачеш, Орханийско.

Един път в един противен дъжд и гърмел от небето Илия Видов паднал на земята в несвяст. Я. Боянов и Юрдан Кършовски мислели, че той трябва да е ударен от гърма [мълния] и така го оставили на място до едни драки. След като вървели до половин километър,завило им се свят като че земята се върти като едно колело и паднали двамата. На сутринта се окопитили малко, но със страшно главоболие имали, а това било се случило от гъбите, които били яли сурови и отровни.

После стигнали на кошарата на един свинарин - стар човек. Изискали му храна, който им дaл каквото се намерило, но за чудо свинаринът излезе цял политик. Той им разправил неща, за които няма известия до него час, т.е. че султан Азиз бил убит, че други султан се поставило¹⁴, че Сърбия и Черна гора щели да обявят война на Турция, а че Клисура, Панагюрище и др. градове и села били съсипани, ограбени и много свят избит. С една дума души били хванати или предадени, а други заминали напред за Тетевенски балкан. За това ни советовал да сме се били предали на властта, че нямало нищо да ни направят, защото новият султан уж щял да ни прости. И разумява се, че за новините и храната му благодарили, но да се предадат не ще и дума.

Другарят им Илия Видов, след като се окопитил и той от гъбите и останал сам, отишъл в едно село там наблизо и се предал, когото завели в град Орхание и той обадил на властта, че имал още двама другари. Веднага пратили потери на всяка страна да ги дирят. Една вечер като отишле на една кошара говедарска да искат храна и да се подслонят от дъжда, който захванал да вали, говедврите ги приели, дали им храна, но после се узнало, че един от говедарите отишъл е село Врачеш и съобщил за идванието им в кошарата на турците. С една дума били предадени. То било на 31 май вечерта, когато стоели в колибата и задрямали малко, понеже е било тъмно, изведнъж сеж зачуло глас: „Дурун,давранмашъ [стойте, на се противете!). Понеже били изненадейно окружеки в тъмната колиба вътре, за съпротивление не било възможно. Около 20 души потеря, които отправили пушките срещу двамата души. Станали от там с потерята през нощта и ги завели в с.Врачеш. След като ги нахокали и ругапи колкото си щели, взели да ги претърсват за пари и прочие. Взели им дрехите и парите, кой колкото имал я ги оставили по ризи и гащи. Па ги отвепи в града Орхание на 1 юни. Там ги хвърлили в затвора, като ги и били, колкото щели.

В Орхание намерили в затвора още 8 другари свои, а после докарали още трима и [в]сички станали 13. След като ги изпитали предварително, на 10 юни оковали ги в белекчета по двама, по трима за в София. По пътя били бити и изтезавани от турския конвой, състоящ от башибозуци и заптии, защото били комити. Вечерта пристигнали в София добити и омаломощени. Спед като ги претърсили пак за пари, хвърлили ги пак в един зандан, [в) който има около 40 души затворени от техните другари и от средногорското въстание, между хоито бил и отец Кирил, бивший с вайводата Г.Бенковски. Подир 40 дена, около 20 юли, Я. Боянов бил на изпит и преместен в Ючикджи кауш - главни затвор, гдето имало разни разбойници. Тамо Я.Боянов са го били изново катилите (убийци, криминални престъпници) с прангите и с юмруци и пр. като ми искали и кауш парасъ.

На 31 юли извикаха се вън от затвора сички разни въстаници, между които и от дружината на Христо Ботев. Там ги запитваха кой от где е родом и за възрастта им. Върнаха ги обратно в затворите. На 1 август сутринта пак взеха да ги викат навън из затвора. Всичките затворници бяха на чети отделно. Там се явиха трима души ефендита, захванаха да питат всекиго отделно от где в родом и за поръчител може ли да даде и след това изкарваха ги из двора нa затвора срещу конака. Пашата от височината на конака захвана да говори на пуснатите затворници, между които бяха и другарите на Ботев, за милостта на царя, че ги простил всички и трябва да си rлeдaт paбoтaтa и др.
После отидоха всички на митрополията, която ги взе под свое поръчителство.

От другарите на Ботевата дружина остана[ха) в затвора, за да ги пратят в заточение заедно с др. именно: Спас Соколов¹⁵, Димитър Ихономов¹⁶, Коста Апостолов¹⁷ и Петьр Ванков¹⁸.

В митрополията бяха приети ботевите другари от тогавашните софийски граждани с най-голяма радост и почитание. Начаса донесоха храна и топли дpexи, обуща и пр., кой каквито дрехи е носел – граждански или селски. После ги разпределиха по ханищата на групи и им даваха храна и питие достатъчно. Освен дето ги черпеха частно, някои добродушни граждани даже ги нахранваха. Благодарността и благословията, които изсипваха от сърце, къмто тогавашнити народолюбиви софиянци може би и сам Бог благоволил да бъде rpадът им днес столица на българския мир.

От страната въстаниците на 9 август викаха ботевите другари в митрополията им дaдoxa бурултии (прощални билети) [ уточнвнието е направено от автора] за път, да си отиде всеки от гдето е родом и по известно количество пари за разноски. Така Я. Боянов заедно с 5 другари и още от Ботевата дружина заминаха през Орхание, Лъжене, Правец, Етрополе, Плевен и Свищов. По онова време, от гдето е минавал и узнаят какъв е бил, отдавала му воички подобающа чест и възнаграждение. В rpaдa Свищов намерил фамилията на П. Ванков. Разправил им всичката история и патилата с дружината и за П.Ванков, че е в заточение. Най-напред сродниците му не вярваха, че е бил с Ботева и че П. Baнков е жив, понеже им било донесено, че е убит. Най-после се увериха и черните кърпи, с които майка му и сестрите му [бяха], ги махнаха от главите си.

Я. Боянов не желаеше дa отиде в родното си място и да остане в Турция, затова търсеше средство, за да избвха във Влашко и от тям да замене за в Сърбия за нова борба, като знаеше,че войната между Сърбия Черна гopa и Турция следваше и че много доброволци българи и руси заминаваха за бойното поле. Най-после чрез съдействието на фамилията Ванкова с един билет (пусула) [уточнение на автора] за тескере замина на риск с napaxoдa уж за Русчук, а излезе на Гюргево. къде 10 септември с.г. В Гюргево отиде на х. Петрова хан на квартира. Там се намерил с разни въстаници, избягали из България. Вечерта отишъл на заведението на покойния Георги Киселов. Когато е вървял из пътя и видял освтените учили и движущия народ насам-нататък, той се възпрял на едно място няколко минути замаян, като си помислил: „Сън ли е това или е истина, че е свободен? Къде са балканските стихии и бури, къде са гръмовете, дъждовете буйни, къде са тъмниците и окови грозни, гладост, жажда и пекове безкрайни, къде са  писканието на куршумите,предвидената смърт,бесилката,[в]сичко сън ли е? Или истина! Но да, свободен caм!“

Когато отишъл на Киселов в дюкяна, там намерил мнозина ашлаци. Някои се канят да заминават за Сърбия, други пьк се сърдят и ругаят, че сърбите бягали от боя и оставали сами да се бият българите. С една дума всеки си изказвал патилата и желанията. Но мокрият от дъжд не го е страх. Я. Боянов решил да замине да в Сърбия. Търсил средство за това. Разправил своята история на присъствующите, пред Киселов най-напред. Никой на вярваше, че Я. Боянов е бил с Ботевата дружина, но после трябваше да вярват, защото имаше доказателстао чрез билета от София за затворът му и пр. Когато разправи [в]сичката история подробно за дружината, Георги Киселов взе да сe подсмива на ония, които са ходили в Сърбия, че не са виждали някакъв зор спроти теглилата и патилата на ботевите другари. Геори Киселов дал Боянова 10 лева от свое желание, как той Д. Горов¹⁹ и той му дал 5 лeва и му казвали да не ходи в Сърбия, защото доста му са теглилата из Балкана и в тъмниците, а че Сърбия го оцапала, била разбита, затова надеждата остава на Дядо Ивана [Русия] и Боянов си заминал за в Турну Мъгуреле при своите приятели.

В 1877 год. пролетта, щом се обяви Руско-турската война, Боянов заедно с някои другаря заминаха за гр. Плоещ, гдето се сформираше Българското опълчение. Пътьом се отбих в гр. Букурещ и там при българската митрополия, гдето преждевременно се записваха доброволци под ръководството на г-на Драган Цанков и Стефан Бобчев, записал се Янко Боянов, както и другарите му. Господина Драган Цанков след като даде три лева на Боянов, каза му, че след три дена да се яви в митрополията, защото имало и други записани, та ще заминат всички заедно след три дена. Боянов се яви при Драган Цанков. Той му даде един списък, в който имаше около 45 души записани, за да заминат за Плоещ. Понеже Я. Боянов беше дал едно свидетелство на г-на Цанкова, предварително издадено от Турну Мъгуреле, зa дето е бил от Ботевата чета, и затова беше като доверително лице за господина Цанкова. като му даде списъка г-на Цанков каза на Боянова да се грижи из пътя, както и на гарата за неотклонението на някого и така заминаха всичхи за в Плоещ.

В гр. Плоещ се явиха пред руския командир и се записаха изново. Всички се разпределиха при разни дружини. Боянов се записа в Пета дружина. Когато опълчението стигна на Зимнич, преминаха го от  4-та в 1-ва рота, защото беше записан по-напред в 4-та рота. След преминаването на опълчението в България, той е бил в превземанието на Търново, после в битките на Хаинбоаз, Уфлаилий, Казанлък, припървото земание на Шипка, Нова Загора, после обратно в защитата на Шипка. Тук той се поболял от простуда и очебол, най-после на постоянна треска, затова се измолил да го пратят в Търново да селекува и да се види със своята едничка сестра, която не бил виждал от 1867 год. т.е. 10 години. Но здравето все повече се влошило, като го обърнало на ре[в]матизъм и не можелдa ходи и затова и отишъл в Горна Оряховица при своите сродници и там е лежал болен неволно.

Към   npoлeттa на 1878 год. като пооздравял малко и се подигнал и [в]зел да ходи, понеже беше станало мир и се заговори, че опълчението ще се разпуща, което беше в Пловдив, затова замина за град Русе да си търси изпитанието. Постъпил там в новата жандармерия старши окръжен, която длъжност изпълнявал около пет години. Бил е мерач на лозята в Pycе - 6 месеца, после е постъпил в Р(усенски] окръжен пансион като управител, която длъжност изпълнявал 11 години и 5 месеца. След това длъжността ме се прекратила със затварянието на пансиона. Бил е една година чиновник, а ceгa е без работа и не получава никаква пенсия. Семейството му се състои от шест члена и като без работа може да си представи с как може да се поддържа семейството си.

Бил е награден за храброст с кръст от Н.Ц. Височество при откриванието паметнига на Христо Ботев в гр. Враца. Частно възнаграждение му е било дадено през 1882 година 30 дюньомо нива и 160 лева, като ползата от нивата ме са били съвсем нищожни или никакви по някоя година и понеже е далеч от града Рyce 60 километра²⁰, речений бил принуден да ги продаде неволно като без работа и с разклатено здраве.

Другарят му Ганчо²¹, на когото не помни името на баща му, е родоы от Дряново. Той е бил около 18-годишна възраст, когато е минал с четата на Х.Ботев от Турну Мъгуреле. Той е служел при един господар в Турну Мъгуреле на бакалия и кръчма. Напусна господаря си тайно и замина заедно с другаря си Я.Боянов да се борят за освобождението ни. Той се рани на Милин камък, а в последнотосражение при р.Искър падна мъртав.

18 (30).V.98 год. Подпис (Я.Боянов)