Името на местността Кюкювец вероятно произхожда от пролетната песен на птицата кюкавец, чието характерно кукане навремето за първи път се е чувало в района именно по тези места.

Ако идвате откъм река Искър, можете да продължите на северозапад през поляните на Русинов дел. На около километър в северозападна има разклон. При завой наляво се достига до махала Старо село, която е част от село Миланово. Там можете да посетите старинната църква „Рождество Богородично“, построена в края на XV век. През село Миланово, махала Ръжища (Аржища) и Осиковскио камик може да се слезе до жп гара Лакатник. Този пешеход със стартова точка - местност Кюкювец е с продължителност около 4 часа.

По-кратък кръгов маршрут към река Искър може да бъде пътеката към село Оплетня, която започва от разклона „Старите къщи“. В топлите дни маршрутът е особено приятен, тъй като преминава по сенчест склон и открива широки панорами към долината на Бяла река и Кобилините стени.

Друг вариант за слизане от местността Кюкавец към река Искър е пътеката към махала Свражен през долината на река Сапачур. Тази река отводнява долината на махала Старо село. Марщрутът е особено приятен през сезона на пълноводие.

Връщането към Искъра през река Сапачур или долината на Бяла река е с продължителност малко над два часа.

От местността Кюкювец пътят може да продължи и към билото на Врачанския Балкан. Така през местността Шилегарника може да се достигне до хижа „Пършевица“ или до паметника на Ботевата чета в района на Околчица.

Ако идвате откъм билото или от село Миланово, по пътеката на Ботевите четници, можете да слезете до село Оплетня през едни от най-панорамните места в Искърското дефиле. С кратка отбивка могат да бъдат посетени паметните места, свързани с Ботевите четници – Топлата дупка и лобното място на двама Ботеви герои край река Искър. Слизането отнема около 1–1,5 часа.

БОТЕВИЯТ ЧЕТНИК ХРИСТО ГАДЕВСКИ ОТ ТРОЯН...

Христо Маринов Гадевски

Роден е в Троян през 1856 година.

Христо е първи братовчед на известния революционер и член на щаба на Ботевата чета Димитър Икономов. Участва във всички сражения на четата, а след решителната битка във Врачанския Балкан и разпадането на четата се присъединява към групата, предвождана от Димитър Икономов.

В състава на тази група Христо пресича река Искър между Черепишкия манастир и село Зверино и през землището на село Игнатица се отправя към Балкана, по посока на връх Мургаш. След няколкодневно лутане той, заедно с още 15 четници, сред които е и Димитър Икономов, е заловен от турците близо до село Литаково, Орханийско.

Христо и другарите му са изпратени в затвора в София, откъдето той е освободен благодарение на султанската амнистия от август 1876 година, която дава свобода на бунтовниците, които не са били на ръководни позиции в революционното движение.

Този късмет, за съжаление, няма неговият братовчед Димитър Икономов, който като един от членовете на щаба на Ботевата чета е осъден на вечно заточение на остров Родос. Две години по-късно Димитър Икономов е освободен и се връща в България благодарение на Санстефанския мирен договор, подписан на 3 март 1878 година между Руската и Османската империя.

Христо Гадевски с поборници след Освобождението. Христо е първия от ляво на трети ред...

Христо Маринов Гадевски след освобождаването си от Софийския затвор се прехвърля в Румъния и впоследствие се записва в Българското опълчение.

Зачислен е към 3-та рота на IV-та опълченска дружина, а по-късно към V опълченска дружина. В състава на Опълчението Христо Гадевски участва в декемврийските боеве при Шипка и Шейново през 1877 година.

При подготовката за тази битка и за зимното пресичане на Стара планина от руските войски предводителят на дясната колона на южния отряд на руснаците – генерал Скобелев, се обръща към опълченците с думите:

„Българи! Вие от първите дни на формирането на Българското опълчение се показахте достойни. В сраженията през юли и август вие заслужихте любовта и доверието на вашите бойни другари – руски войници. Нека бъде така и в предстоящите боеве. Вие се сражавате за освобождението на вашето Отечество, за неприкосновеността на родното огнище, за честта и живота на вашите майки, сестри и жени – с една дума, за всичко, което на земята е ценно и свято. Бог заповядва да бъдете герои!“

Христо е в състава на Опълчението до 2 юли 1878 година.

Със съпругата си Цона имат четири деца.

Христо умира на 32-годишна възраст през 1888 година.